СДЖÀФКВАМ СЕ, -аш се, несв.; сджàфкам се, -аш се, св., непрех. 1. С предл. с. Нападам с джафкане. Кучето ми се сджафка с бездомния пес. // Само мн. Нападаме се един друг с джафкане. Двамата с майор Рос се изгледаха на кръв, като псета, които се чудят кое ли ще надделее, ако се сджафкат. Ем. Масларова, СА (превод), 652-653.
2. Прен. Разг. С предл. с. Скарвам се, влизам в остър спор с някого. – Знаеш ли какво, Бели, чак сега се сетих. А може би самият ти си очистил онзи тлъст изрод? Че защо не? Бил си там, сджафкал си се с журналиста. И си имал мотив, защото този журналист е изровил нещо много кофти за теб... И. Николова, БЦТ (превод), 467. // Само мн. Скарваме се, влизаме в остър спор помежду си. Аз приветствах възможността да обменя някоя и друга мисъл с тази сестра на покойния ми баща, която, както е широко известно, е моята добра и заслужаваща уважение леля (не я бъркайте с леля Агата, с която съвсем наскоро се бяхме сджафкали отново). Ст. Бабалев, ННЕ (превод), 42.